Още през 1821 г. немският физик Томас Йохан Зеебек изследва идеята за различни метали, когато те се съединят. Той откри, че се наблюдават температурни промени между ставите и магнитното поле – това е известно като ефекта на Seeback.
Оттам по-късно беше открито, че магнитното поле е част от термоелектрическия ток. Напрежението, генерирано от двата вида проводници, се използва за измерване на температура от много висока до ниска.
Прагът на измерване на температурата зависи от вида на използвания материал на проводника и макар и при много нисък ток, мощност може да се генерира от термодвойка.
Учените Майкъл Фарадей и Георг Ом използваха ефекта Seeback, за да проведат експерименти, за да помогнат за по-доброто разбиране на удара и измерването на температурата.
От това откритие и след по-нататъшни изследвания от учени през цялата история, в началото на 1900 г. са произведени термодвойки. Оттогава технологията се разви и напредна до това, което е днес. Сега те се използват в много различни уреди от приготвянето на храна до фармацевтичното производство.
